Някой познава ли тишината ти? Знае ли в тези моменти какво минава през ума ти, какво убива сърцето ти? Някой познава ли истинското ТЕБ? Това „теб“, от което си уплашен, на което се възхищаваш, от което се удивляваш…

Някой някога ще успее ли да проникне в душата ти отвъд онази дебела стена? Стена, която е градена с години, която става все по – непробиваема след всяко следващо „Сбогом“…

Ще се превърне ли тишината в прекрасна симфония за нечии уши? Сърцето му ще обикне ли твоето, така както ти си обичал някога – до болка и до пръсване…

Ще се озаряват ли очите му всеки път щом образът ти премине през съзнанието му? Ще бъдеш ли нечия пътеводна звезда, нечия Луна, нечия Вселена…

Ще се превърнеш ли в искрицата, нужна да се запали пожар? Но ще имаш ли силата да преминеш през огъня с този някой и да изгориш заедно с него? Ще изпепелите ли всичко по пътя си…

Стената някога ще падне ли, за да приветства новото време? Да направи път на светли мечти, искрящи очи, горящо сърце… Ще се разпилее ли с вятъра на малки прашинки тъга?

Ще можеш ли пак да погледнеш света с онези очи, пълни с любов и жадни за нови места? Ще го направиш ли или всичко е просто мъгла, предхождаща поредното „Сбогом“. „Сбогом“ с нови стени, нови разбити мечти и нови парченца от същото това сърце, което сега седи в тишина…

А мъгла ли е това или пушек от пожара?