Има толкова много неща, които искам да кажа, да изкарам от съзнанието си и да споделя със света. Толкова много, че мислите напират една през друга и настава хаос. Истинска каша от думи, чувства и спомени…

В крайна сметка се предадох и ето… кашата ще се превърне в текст без смисъл, без да следва определена линия.. просто низ от изречения, излезли от душата ми. Но не е ли това по-важно – да успокоим мислите си и да бъдем себе си във възможно най-чист вид?

Липсва ми времето, когато нещата бяха по-прости. Когато хората бяха искрени и не се опитвах да разбера какво се крие зад всяка тяхна дума, всеки техен жест. Когато бяхме малки деца и ни вълнуваха единствено детските, които даваха по телевизията. Липсва ми времето, когато ценностите ми не се различаваха особено много от тези на приятелите ми. Липсва ми определен човек. Не ми липсва обаче старото ми „аз“. Липсва ми по-простичкият живот, но и в същото време нямам търпение да стане ужасно сложно… всичко.

Звучи толкова мазохистично, разбирам го, но аз съм човек на крайностите. Всичко или трябва да е невероятно лесно, или непосилно трудно; или съм на върха на щастието, или в дълбок, дълбок мрак; или обичам силно и до болка, или повече не си част от живота ми. Сивото не съществува… сивото не е за мен, не е част от палитрата на душата ми.

Обичам моментите, в които съм изгубена в черното и бялото, в щастието и тъгата, в себе си и в теб… Дните, в които разказваш за себе си, спомените от детството си, мечтите си, за болката и радостите си, това са истинските неща, за които си струва „да си изгубя времето“, неща които нямам търпение да узная и съпреживея с теб чрез теб. Обичам да слушам как гласът ти се променя, а в очите ти да виждам онзи блясък, който ме пренася на местата, в които си се чувствал истински щастлив. Обичам да гледам душата ти…

Предполагам никога няма да мога да обгърна в думи всичко, което мисля, чувствам и ме кара да се вълнувам. Колкото и да пиша, никога няма да е достатъчно. Думите ще продължават да напират в мен и всичко ще остане наполовина изказано, но и някак празно. Ще освободя част от товара си, но лавината от чувства отново ще ме залее и това ще продължи вечно…