Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.08.2017 23:13 - "Смисълът на живота е 42"
Автор: dims7bl Категория: Изкуство   
Прочетен: 1338 Коментари: 1 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

„Тази планета има — или по-точно имаше един проблем: почти всички хора, живеещи на нея, през по-голямата част от живота си се чувстваха нещастни. Много бяха предложенията за решаването на този проблем, но повечето се отнасяха до движението на едни малки зелени късчета хартия. И това е много странно, защото, общо взето, тези малки зелени късчета хартия съвсем не бяха нещастни.

И така, проблемът си оставаше нерешен — много хора се чувстваха зле, а повечето от тях — отвратително, включително и онези с електронните часовници.

Съществуват, разбира се, много наболели въпроси относно живота, като най-често задаваните са: ЗАЩО СЕ РАЖДАТ ХОРАТА? ЗАЩО УМИРАТ? ЗАЩО ПРЕКАРВАТ ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ ОТРЕДЕНОТО ИМ ВРЕМЕ В НОСЕНЕ НА ЕЛЕКТРОННИ ЧАСОВНИЦИ?“

Из „Пътеводител на галактическия стопаджия“

 

Аз, разбира се, няма да ви занимавам с въпроса за смисъла на живота. Много хора преди мен и вас са го разнищвали и чоплели и все още никой не е успял да разгадае загадките на този така опияняващ дар. Но един човек е успял да засегне проблемите му, да бъдем точни - проблемите на нашето объркано общество и е успял да намери своя отговор за смисъла на ЖИВОТА. Според сметките и дъъъългите си изчисления (от „седем и половина милиона години“), Дъглас Адамс е открил 42 като смисъл на живота. Не бих спорила, но ако вие имате друго мнение по въпроса, ви приканвам да го споделите!!

Днес аз искам да „говоря“ с вас относно МАГИЯТА на живота. Не онова сиво и пресиво ежедневие… не онази рутина, състояща се от сутрешното ви кафе, престой в офиса и обичайната вечеря, а онова което ви кара да мечтаете за нещо повече… онези откраднати секунди от рая, които карат цялото ви същество да се разтрепери от щастие.

За мен тези моменти са във времето прекарано сред природата. Неописуемото благоговение което изпитваш пред даровете на света, чувството на незначителност, когато се изправиш на върха на планината, която си изкачил и осъзнеш, че проблемите и тревогите, които ти пречат сред хората, са едно НИЩО. В този момент сте единствено  ти и синьото небе, ти и зеленото, което те обгръща, ти и миризмата на билки и бор… ти и ПРИРОДАТА. Тогава разбираш колко нищожен и незначителен ще бъде твоят живот, ако не правиш това което обичаш. Това, от което  изпитваш удоволствие не трябва да е печеленето на пари… не трябва да бъде жаждата за слава, не трябва да бъде определяно от другите...

В днешно време се счита за „лудост“ да следваш мечтите си, а не рамката. Смятат те за „ненормален“, ако хобито ти не е facebook, snapchat, instagram или друга медия, заробваща те и измерваща броя на приятелите ти в лайкове.

Трудно е да откриеш красотата сред сивотата. Но няма нищо по – красиво от това: Да се събудиш, а навън мъглата да изтрива очертанията на планината и да я обгръща в дълбока, задушаваща прегръдка; Вечер над същите тези върхове небето от прекрасното си лятно синьо да се превръща в пухкав захарен памук, от който ти се ще да се пресегнеш и откъснеш; Да влезеш в пещера на хиляди, хиляди години, в която е имало живот, която е устоявала на поривите на времето и да се загубиш в тъмнината й, а оглушителната й тишина да те обгръща…

Всъщност, колкото и да се опитвам да избягам от темата за СМИСЪЛА, достигам до извода, че смисълът на живота не може да бъде открит в „зелени късчета хартия“ или лайкове, той е в магията му, в красотата на това, което те заобикаля, в моментите на неописуемо щастие, което изпитваш, във всяко нещо ЛЮБИМО… защото живеем, за да сме ЩАСТЛИВИ, а не за да печелим…
В крайна сметка 42 може да се окаже доста обширно понятие… 42 значи много и нищо, 42 е различно за всеки… Намерете своето 42 и не забравяйте да изживеете радостта, която ви носи колкото се може по – дълго!






Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. krumbelosvet - Случвало ми се е ВЕДНЪЖ
22.02.2020 18:46
да се разтреперя с цялото тяло от щастие. Имам свръх-кратък постинг за това, един от над 400.
Дали не защото и аз, и тая заради която писах, сме родени във военната и бомбардирана София през 1942-ра година.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dims7bl
Категория: Лични дневници
Прочетен: 56944
Постинги: 46
Коментари: 9
Гласове: 72
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031