Искам да потъна в тези прекрасни зелени/кафяви/сини очи. О, как искам да изчезна в дълбочината им и  никога да не се върна в реалността. Тяхната топлота да обгръща моята душа и да ме оставиш там завинаги. Дори това завинаги да трае две секунди, миг или две години.

Аз ще изчезна – всичко, което съм „аз“ ще бъде твое, всичко, което ме кара да съм „аз“ ще бъдеш ти. „Аз“ ще бъдеш ти – „ти“, което ме поддържа жива, „ти“, заради което горя.

Искам да изчезна в тези зелени/кафяви/сини очи. Да бъдем само аз и ти, ти и аз и всичко да се заличи. Не съществува друго освен една душа, изгаряща за едни зелени/кафяви/сини очи. В тези прекрасни, дълбоки очи се крие целият ми свят, там ще остане душата ми, там ще бъде моята гибел.

О, бих дала всичко за този поглед. Да го виждам всеки ден, всяка минута, всяка секунда дори. Не би ми омръзнал блясъка на тези прекрасни очи. Действа като наркотик – тази сладка наслада от това да имаш обежище в някой друг. Да знаеш, че погледнеш ли го за миг всичко ще изчезне и ще бъдете две души срещу света.

Мисълта, че ти си нечие скривалище от всичко и всички… това е сила. Сила, която никое друго човешко същество освен НЕГО не би могло да ти даде или отнеме. Сила, която само ТОЙ умее да владее, защото НЕГОВО е моето сърце и моето „аз“ ще бъде „той“ в едно наше завинаги.