А как боли…

Да усещам как любовта расте в сърцето ми и с всеки следващ миг да става все по – голямо и по – голямо. Да се изпълва с щастие, топлота и тези чувства да зареждат тялото ми, да се смесват с кръвта, изпомпваща се от сърцето и достигайки до всяка клетка на моето същество, да ме карат да се чувствам по – самотно…

Теб те няма…

Невъзможността да потъна в топлината на твоите прегръдки, да изчезна от света и от забвението на целия този мрак, кара сърцето ми да спре, а кръвта ми да застине във вледеняваща скръб – мъртвило…

Болката…

Болката обзема цялото ми тяло. Сякаш всяка клетка, частичка от мен усеща твоето отсъствие. Душата търси своето спасение, но такова няма… Без теб то просто не съществува и всичко потъва в мрак, тъма... в безкрая, изпълнен със самота и болка, която вече е някак опияняваща. Твоята липса се усеща все по – дълбоко и все по – осезаемо…

А как боли…