Очи студени взират се в безкрая. Очи, които до преди миг събрали биха целия ти свят и с любовта си озарили и най – тъмния край на твоята душа.

Къде си ти… далечен сякаш стана твоят свят. Но спри… спри и нека погледът твой за миг последен аз да срещна. Красотата  на блестящите очи да стане траен белег в моето сърце. Спри и нека твоята прегръдка бъде пристанът последен за една скиталческа душа. Топлината нека ме обгърне за последен сладък миг.

Спри се, недей така! Усмивката любима нека зърна за последен път, а след това, любими, в мрака изчезни и нека споменът за тебе бъде моя малък дом, пристанище за една отдавна отминала любов.

И нека корабите акостират… да носят спомена за теб и една прекрасна болка, която кара сърцето ми да спре. Да идват, но да не потеглят, да не отнасят в мрака на забвението една красива нежност между двама, осъдени на смърт и на забрава.

Но нека бъде този бряг скривалище за други безразсъдно обрекли себе си на гибел. И нека тяхната любов, о нека, да бъде лъча светлина в този грозен, тъжен свят.