Има нещо старо колкото света, още от времето на Адам и Ева може би. Някакъв стремеж на хората към нещо по-добро, но не в смисъла на благодат на обществото, от което са част, а личната облага и надмощие един над друг, с други думи- жаждата за власт. Колкото и да твърдите, че правите нещо в името на дадена кауза, безкористно и чистосърдечно, не можете да отречете че не сте се замислили поне за секунда за минималната облага, която може да последва, дори когато дарявате пари или храна, действията ви са съпроводени от едно такова хубаво чувство, което нищо друго не може да ви донесе. В последствие искате да го изпитате отново и отново, и малка част от вас, без дори да го осъзнава поставя тази причина на преден план… не нека не опорочаваме благотворителната дейност, дори безкористната користност да е причина за добрите ви дела, приветствам я! Моля, продължавайте да бъдете добри!

 Но не за това исках да говоря, а за човешката злоба или по-точно озлобеност. Човекът по презумцпия се приема за център на света, приема, че нещата винаги трябва да се случват спрямо неговите изисквания, за негова благодат и околните трябва да са негови „роби“. Разбира се, че всеки е център на една малка вселена, която сам изгражда и оформя по свой образ и подобие, т.е има сходни хобита и възгледи със своите приятели, но до там. Във всеки един момент тези „вселени“ се сблъскват помежду си и именно това поражда човешката злоба. Сблъскват се различни мнения, личности и цели, а хората не могат да преодолеят тези различия…

 И това драги ми приятели ме убива. Не виждам смисъл в тази омраза. Тя те изяжда отвътре, самият ти се чувстваш ужасно, мизерно… изсмуква щастието ти и единствената ти цел в живота става желанието ти да навредиш на хората, които „мразиш“. Вместо да се стремиш да постигнеш собствените си мечти, губиш връзка с реалността, разсъдъка си и способността си да преценяваш събитията…

 Никой ли не вижда красотата, която ви заобикаля?! Никой ли не може да забрави за миг съществуването на някакви „дразнители“, да ги пренебрегне и да продължи?! Винаги ли трябва да се борите за някакви каузи, които в крайна сметка се оказват безсмислени и по никакъв начин не повлияват на вашето собствено съществуване?! Защо никой не иска да погледне извън рамката,да види красотата на света със собствените си очи, не през очите на злобата, а се вглъбява в мрака и единственото, което вижда е тъмната страна…

 Мракът не е всичко, не можете само да мразите и в същото време да очаквате да ви обичат. За да ви посрещне любов от отсрещната страна, трябва да изоставите песимистичното си, мрачно и да си го кажем „гадно“ мислене настрана, да се отървете от него и ще видите, че светът е едно прекрасно място и на него има място за всички вселени, не само за вашата…