Виждали ли сте едни такива все нахакани хора, без грам покритие на самочувствието, което си мислят, че носят. Едни такива унили и все злорадстващи хора, които си мислят, че постигнатото е благодарение на това, че са „мачкали“ околните, а всъщност са се домогнали заради милостта на същите тези, които смятат че няма смисъл да се борят с тях- не защото не могат да победят, а защото няма смисъл. В малките им мозъчета няма място за промяна и съображение с останалия свят. Те не смятат, че това да бъдеш добър с другите и да взимаш предвид тяхната личност, като част от заобикалящата те среда, е нещо нормално. Малките хора не смятат човечността за съществено и важно, да не говорим, че мисленето им е толкова плоско, че лесно бихте предвидили следващия им ход. 

Разбира се това е и масовият човек, носещ се по течението, който се влече от същите неща като останалите, на които подражава. Ценностната му система не е по-различна от тази на другите, а това да се слее с тълпата е единственото му предимство. Във философията този човек- масовият е наименован с немското- Das Man.

Това да спечелиш спор с Малкия човек е нещо толкова лесно, понякога дори забавно, ако умеете да анализирате хората или поне да наблюдавате тяхното поведение, ще забележите все пак очевидното им объркване, когато им представите ясни, точни и истинни доводи в своя подкрепа. И понеже не играете по техните правила, човекът срещу вас ще е едновременно ядосан и оплетен в невъзможните си мрежи от лъжи и други низости, които прави или говори, с цел да ви победи. Колкото повече се омотава в „сложните“ си схеми, толкова по- отчаяни стават действията му и толкова по- изплашен и разярен го виждате. А страхът се загнездя в малките му очи. Тъмнината превзема душата му и спасението, което е било възможно преди, вече е нещо недостижимо.

Сбогом, Малки човече… беше интересно за мен да те опозная и да науча всеки твой ход, а сега е време някой друг да заеме мястото ти на сцената, наречена живот!