Постинг
19.06.2014 22:03 -
"These streets are yours, you can keep them. I don't want them. They pull me back, and I surrender to the memories I run from!" (част 1)
Автор: dims7bl
Категория: Изкуство
Прочетен: 717 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 02.09.2014 16:23
Прочетен: 717 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 02.09.2014 16:23
https://www.youtube.com/watch?v=-UqcAWWEeHc
Колко живота сте изживели? Аз- милиони. И преди да ме помислите за някоя откачалка (не се обаждайте в лудницата) ще ви обясня.
Животът не е моментното ви състояние, да се храниш, да ходиш на работа или училище, да пиеш (каквото и да е), да говориш с някакви хора, да четеш, гледаш филми или да слушаш музика.
Като стана дума за последните три неща, в това се изразяват многобройните ми животи. Душата ми се изпълва с радост, тъга и т.н докато чета някоя книга. Все едно всичко се случва на мен. Не гледам отстрани, аз съм главно действащо лице. Въпреки че не аз управлявам тези животи и не ги изживявам само аз. Била съм кой ли не: Катнис Евърдийн, Хари Потър, Али Хамилтън, Лена от "Делириум", Лена от "Прелестни създания", Роуз Хатауей, Пол Шелдън и т.н, но нека не ви отегчавам до смърт с имена, които меже и да не ви говорят нищо.
Всяка книга е част от душата ми. Преживяла съм всичко, толкова много препядствия, толкова много съдби, толкова много чувства...
От книгите разбираш какво наистина е ценно в живота, за какво си струва да се бориш, изграждаш своята морална и ценностна система. Книгата те прави човешко същество, а не просто идивид с мозък, който не знае как да използва и чувста, които не умее да управлява или не разбира.
Не казвам, че всяка книга е качествена или че всяка е хубава, занимателна и изненадваща. Така например се влюбих в "Да убиеш присмехулник" на Харпър Ли, като смятам, че това е книга, която всеки човек трябва да прочете по време на свото съществуване...но повярвайте ми, никога няма да си направя труда да седна и да прочета докрай "Пепел" на Илса Бек. В нея не мога да открия тази...искра, която ме кара да искам още и още. Не ме докосва както другите, не и по този кървав, варварски и смея да кажа понякога и гнусен начин, по който са описани сцените.
Но хей, аз продължавам да търся нови животи. Не се отказвам! Все едно след няколкото си падания от колелото преди години да спра да карам или от няколкото си спора аз да се откажа от хората.Това е глупаво! За това аз продължавам напред, както в реалността, така и с книгите. Толкова много герои ме чакат да ги опозная, за 16 почти 17 години все още нищо не съм видяла. :D
Колко живота сте изживели? Аз- милиони. И преди да ме помислите за някоя откачалка (не се обаждайте в лудницата) ще ви обясня.
Животът не е моментното ви състояние, да се храниш, да ходиш на работа или училище, да пиеш (каквото и да е), да говориш с някакви хора, да четеш, гледаш филми или да слушаш музика.
Като стана дума за последните три неща, в това се изразяват многобройните ми животи. Душата ми се изпълва с радост, тъга и т.н докато чета някоя книга. Все едно всичко се случва на мен. Не гледам отстрани, аз съм главно действащо лице. Въпреки че не аз управлявам тези животи и не ги изживявам само аз. Била съм кой ли не: Катнис Евърдийн, Хари Потър, Али Хамилтън, Лена от "Делириум", Лена от "Прелестни създания", Роуз Хатауей, Пол Шелдън и т.н, но нека не ви отегчавам до смърт с имена, които меже и да не ви говорят нищо.
Всяка книга е част от душата ми. Преживяла съм всичко, толкова много препядствия, толкова много съдби, толкова много чувства...
От книгите разбираш какво наистина е ценно в живота, за какво си струва да се бориш, изграждаш своята морална и ценностна система. Книгата те прави човешко същество, а не просто идивид с мозък, който не знае как да използва и чувста, които не умее да управлява или не разбира.
Не казвам, че всяка книга е качествена или че всяка е хубава, занимателна и изненадваща. Така например се влюбих в "Да убиеш присмехулник" на Харпър Ли, като смятам, че това е книга, която всеки човек трябва да прочете по време на свото съществуване...но повярвайте ми, никога няма да си направя труда да седна и да прочета докрай "Пепел" на Илса Бек. В нея не мога да открия тази...искра, която ме кара да искам още и още. Не ме докосва както другите, не и по този кървав, варварски и смея да кажа понякога и гнусен начин, по който са описани сцените.
Но хей, аз продължавам да търся нови животи. Не се отказвам! Все едно след няколкото си падания от колелото преди години да спра да карам или от няколкото си спора аз да се откажа от хората.Това е глупаво! За това аз продължавам напред, както в реалността, така и с книгите. Толкова много герои ме чакат да ги опозная, за 16 почти 17 години все още нищо не съм видяла. :D
Няма коментари
